сряда, 12 юли 2017 г.

Откъс от речта на Кристиан Таков пред негови студенти от Софийския университет

"Злото може да бъде спирано само с ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни усилия. Опасни и неблагодатни усилия. Защото ако прекалено много започнете да спирате злото, то в акт на самозащита ще отвърне с някаква мярка.

И още нещо, че вероятно поради вашата невероятна младежка енергия, но и поради сравнително скромния ви жизнен опит вие си мислите, че злото може да бъде спряно. Колеги, то не може нито да бъде спряно, нито изличено. Това е все едно да кажете - ще премахнем корупцията. Няма да я премахнете. Повечето хора страшно се кефят да бъдат корумпирани.

Злото е нещо, което дава страхотни облаги, затова вие не можете да го изкорените, може да го ограничавате непрекъснато. Лошото е, че за неговото ограничаване са необходими непрестанни, ежедневни усилия. Както ви казах, освен неблагодарни може да се окажат и опасни.
Ако и в бъдеще се опитвате да спирате злото, бъдете сигурни, че ще платите цена.

Защото както ви казах, когато гледаме само лоши примери, ние постепенно се подаваме.

Искам да свърша с две неща: едното е изказването на един протестански свещеник в нацистка Германия: Той казва: "когато дойдоха да вземат евреите, аз мълчах, защото не бях евреин. После те дойдоха да вземат комунистите, аз пак мълчах, защото не бях комунист. А когато дойдоха да вземат мен, нямаше никой останал, който да говори".

И да свърша с избрани откъси от заключителния монолог на Фауст на Гьоте, не са много, спокойно.

Край планината блато се разстлало,
отравя въздуха, руши делото ми
да отведа водата застояла,
ще е последна висша цел в живота ми
...
На мъдростта последните предели
постигнах днес: живот и свобода
добива само този, който смело
ги завоюва всеки ден в борба!"

Няма коментари: